фичкане
[ˈfit͡ʃkɐnɛ]
фичкане значение:
Какво е фичкане? Действието по издаване на свистящ звук (чрез замахване с пръчка или камшик).
1. (диалектно) Действието по издаване на свистящ звук (чрез замахване с пръчка или камшик).
2. (разговорно) Хвърляне, мятане на нещо с небрежен или рязък замах.
- Ударение
- фѝчкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фич-ка-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- фичкания
Примери за използване на фичкане
(диалектно)
- Чуваше се само фичкането на камшика във въздуха.
(разговорно)
- Спри с това фичкане на камъни в реката.
Как се пише фичкане
Грешни изписвания: фйчкане, фичкъне
Пише се с и, следвайки звуковия състав на корена.
Етимология
Произход:Български (диалектен)
Оригинална дума:фиу (звукоподражание)
Звукоподражателен произход, свързан със звука от бързо движение на пръчка през въздуха или рязко хвърляне.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
