Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фланец

[ˈfɫanɛt͡s]

фланец значение:

Какво е фланец? Плосък пръстен или диск (обикновено с отвори за болтове) в края на тръба, вал или машинна част, служещ за свързване с друга част или за закрепване.

1. (Техника) Плосък пръстен или диск (обикновено с отвори за болтове) в края на тръба, вал или машинна част, служещ за свързване с друга част или за закрепване.
Ударение
фла̀нец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фла-нец
Род
мъжки
Мн. число
фланци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фланец

(Техника)
  • Монтьорът затегна болтовете на фланеца, за да спре теча.
  • Свързващият фланец трябва да отговаря на стандарта за високо налягане.

Как се пише фланец

Грешни изписвания: фланеци, фланц, флънец
При образуване на множествено число гласната е изпада (т.нар. непостоянно ъ/е): фланец -> фланци.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Flansch
Заета от немския език (Flansch). Терминът навлиза в българския език с развитието на индустрията и машиностроенето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стоманен фланец
  • уплътнител за фланец
  • фланцова връзка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.