Енциклопедия на българския език

фолк-

[fɔlk]

фолк- значение:

Какво е фолк-? Първа съставна част на сложни съществителни имена, означаваща принадлежност към фолклора или (по-често в съвременен контекст) към жанра поп-фолк и неговите производни.

1. (музика/култура) Първа съставна част на сложни съществителни имена, означаваща принадлежност към фолклора или (по-често в съвременен контекст) към жанра поп-фолк и неговите производни.
Ударение
фо̀лк-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
фолк
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фолк-

(музика/култура)
  • Фолк-певица
  • Фолк-дивите се събраха на концерт.
  • В заведението звучеше силна фолк-музика.

Синоними на фолк-

Как се пише фолк-

Грешни изписвания: фолг-, фулк-
Когато се използва като първа част на сложно съществително име, се пише полуслято (с тире), ако втората част е самостоятелна дума (напр. фолк-певец).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:folk
От английското 'folk' (народ). В съвременния български език навлиза като първа съставна част на сложни думи, свързани най-често с поп-фолк музиката или етно елементи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фолк-клуб
  • фолк-звезда
  • фолк-ритми