фонема
[foˈnɛmɐ]
фонема значение:
Какво е фонема? Най-малката звукова единица в езика, която служи за различаване на смисъла на думите и техните форми, но сама по себе си няма значение.
1. (езикознание) Най-малката звукова единица в езика, която служи за различаване на смисъла на думите и техните форми, но сама по себе си няма значение.
- Ударение
- фонѐма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-не-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- фонеми
Примери за използване на фонема
(езикознание)
- В българския език замяната на фонемата 'б' с 'п' променя думата 'бар' в 'пар'.
- Фонемата е абстракция, докато звукът е нейната физическа реализация.
Как се пише фонема
Грешни изписвания: фунема
Думата се пише с о в първата сричка. Тъй като е чуждица с гръцки произход, правописът следва етимологията.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φώνημα (phōnēma)
От старогръцки φώνημα – 'звук, глас', произлизащо от φωνέω (phonéō) – 'звуча'. В съвременната лингвистика термина е въведен за обозначаване на абстрактна звукова единица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гласна фонема
- съгласна фонема
- система от фонеми
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
