фонетик
[foˈnɛtik]
фонетик значение:
Какво е фонетик? Езиковед, специалист в областта на фонетиката – науката за звуковия строеж на езика.
1. (лингвистика) Езиковед, специалист в областта на фонетиката – науката за звуковия строеж на езика.
- Ударение
- фоне'тик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-не-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фонетици
Примери за използване на фонетик
(лингвистика)
- Изтъкнатият фонетик изнесе лекция за интонационните модели в българския език.
- Като фонетик, той изследваше артикулационните особености на диалектите.
Синоними на фонетик
Как се пише фонетик
Грешни изписвания: фонитик, фунетик, фонетйк
Думата се пише с о и е. Проверката на правописа изисква познаване на чуждия произход на думата (root: phone - звук).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φωνητικός (phōnētikós)
От древногръцката дума φωνητικός ('гласов', 'звуков'), през френски phonétique или немски Phonetik. В българския език навлиза като термин за специалист по фонетика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- известен фонетик
- кабинетен фонетик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
