фонография
[fonoˈɡrafijɐ]
фонография значение:
Какво е фонография? Система на писане, при която знаците (буквите) обозначават звукове, а не понятия (както при идеографията).
1. (Лингвистика / Исторически) Система на писане, при която знаците (буквите) обозначават звукове, а не понятия (както при идеографията).
2. (Техника) Механичен запис и възпроизвеждане на звук (исторически термин, свързан с фонографа).
- Ударение
- фоногра̀фия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-но-гра-фи-я
- Род
- женски
- Мн. число
- фонографии
Примери за използване на фонография
(Лингвистика / Исторически)
- Българската азбука е пример за фонография.
(Техника)
- Изобретяването на фонографията постави началото на звукозаписната индустрия.
Синоними на фонография
Антоними на фонография
Как се пише фонография
Грешни изписвания: фунография, фонуграфия, фоногръфия, фоногравия, фонографйя
Пише се с о в първата сричка (фоно-), произлизащо от 'фон' (звук).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:phone + grapho
От гръцки 'phone' (звук, глас) и 'grapho' (пиша).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
