фонокарта
[fonoˈkartɐ]
фонокарта значение:
Какво е фонокарта? Пластмасова карта с чип или магнитна лента, предварително заредена със сума, използвана за разплащане на разговори от улични телефони автомати.
1. (техника/телекомуникации (историческо)) Пластмасова карта с чип или магнитна лента, предварително заредена със сума, използвана за разплащане на разговори от улични телефони автомати.
- Ударение
- фонока̀рта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-но-кар-та
- Род
- женски
- Мн. число
- фонокарти
Примери за използване на фонокарта
(техника/телекомуникации (историческо))
- През 90-те години се редяхме на опашка пред телефонната кабина с фонокарта в ръка.
- Колекционирам стари фонокарти от различни държави.
Синоними на фонокарта
Как се пише фонокарта
Грешни изписвания: фонукарта, фонкарта, фунокарта, фонокърта
Пише се слято като сложна съществителна дума. Свързващата гласна е 'о'.
Етимология
Произход:Гръцки/Латински
Оригинална дума:phōnē + charta
Сложна дума: 'фоно-' (от гръцки phone - звук/глас) + 'карта' (от латински charta - лист/карта).
Употреба
Чести словосъчетания:
- фонокарта на Булфон
- фонокарта на Мобика
- изтекъл валидност на фонокарта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
