Dumite-BG – онлайн речник за българския език

франкофония

[fraŋkoˈfɔnija]

франкофония значение:

Какво е франкофония? Общност от държави и народи, в които френският език се използва като официален, работен или език на културата.

1. (политика) Общност от държави и народи, в които френският език се използва като официален, работен или език на културата.
2. (лингвистика) Разпространение и владеене на френския език по света.
Ударение
франкофо̀ния
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фран-ко-фо-ни-я
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на франкофония

(политика)
  • България е пълноправен член на Международната организация на Франкофонията.
(лингвистика)
  • Празникът на франкофонията се отбелязва ежегодно през март.

Как се пише франкофония

Грешни изписвания: франкофуния, фрънкофония, франкуфония, франковония, франкофонйя
Изписва се с о в последната основа: -фония (от гръцки phone).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:francophonie
Терминът е въведен през 1880 г. от географа Онезим Реклю. Съставен от 'franco-' (френски) и гръцкия корен 'phōnē' (звук, глас).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • международна франкофония
  • дни на франкофонията

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.