фрикативен
[frikɐˈtivɛn]
фрикативен значение:
Какво е фрикативен? Вид съгласен звук, който се образува чрез стеснение на гласовия канал, при което въздушната струя минава с триене (шум).
1. (езикознание) Вид съгласен звук, който се образува чрез стеснение на гласовия канал, при което въздушната струя минава с триене (шум).
- Ударение
- фрикатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фри-ка-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фрикативни
Примери за използване на фрикативен
(езикознание)
- Звуковете 'ф', 'в', 'с', 'з', 'ш', 'ж', 'х' в българския език са фрикативни съгласни.
- Фрикативният характер на звука се определя от мястото на учленение.
Синоними на фрикативен
Антоними на фрикативен
Как се пише фрикативен
Грешни изписвания: фрикатевен, фрйкативен, фрикътивен, фрикатйвен
Изписва се с и в третата сричка (суфикс -ив-, характерен за латински заемки).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:fricare
От латинския глагол 'fricare' (трия), през причастието 'fricativus'. Названието идва от начина на образуване на звука чрез триене на въздушната струя.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фрикативен съгласен
- фрикативен звук
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
