фуча
[fuˈt͡ʃa]
фуча значение:
Какво е фуча? Издавам силен, свистящ звук при бързо движение на въздуха (за вятър, буря, пара).
1. (пряко) Издавам силен, свистящ звук при бързо движение на въздуха (за вятър, буря, пара).
2. (разговорно) Движа се много бързо, с голяма скорост (обикновено с превозно средство).
3. (преносно) Проявявам силен гняв, сърдя се бурно, викам.
- Ударение
- фуча'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- фу-ча
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на фуча
(пряко)
- Вятърът фучеше в комина цяла нощ.
- Парният локомотив фучеше и пускаше облаци дим.
(разговорно)
- Колите фучат по магистралата с бясна скорост.
- Той фучеше със ските надолу по пистата.
(преносно)
- Началникът влезе в офиса и започна да фучи срещу всички.
- Тя фуча и трещя цяла сутрин заради счупената ваза.
Как се пише фуча
Грешни изписвания: фоча, фучъ, Фоча
Думата се пише с у в първата сричка. Окончанието в 1 л. ед.ч. е -а след шушкава съгласна (ч).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука на силен вятър или бързо движение (фууу-ч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът фучи
- колите фучат
Фразеологизми:
- фуча и трещя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
