фучене
[foˈtʃɛnɛ]
- Ударение
- фучѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фу-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- фучения
Как се пише фучене
Грешни изписвания: фучяне, фочене
Отглаголните съществителни от глаголи на -а/-я от II спрежение (фуча) обикновено завършват на -ене.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ шума на силен вятър или бързо движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фучене на вятъра
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
