фъфля
[ˈfɤflʲɐ]
фъфля значение:
Какво е фъфля? Говоря неясно, неотчетливо. Мънкам, говоря под носа си, смотолевям, мърморя, брътвя, изяждам си думите.
1. Говоря неясно, неотчетливо. Мънкам, говоря под носа си, смотолевям, мърморя, брътвя, изяждам си думите.
- Ударение
- фъ̀фля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- фъф-ля
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изфъфля
Форми на думата фъфля 52
- фъфлят
- фъфлете
- фъфлеше
- фъфлейки
- фъфлел
- фъфлела
- фъфлели
- фъфлело
- фъфлелия
- фъфлелата
- фъфлелите
- фъфлелият
- фъфлелото
- фъфлен
- фъфлена
- фъфлени
- фъфлено
- фъфления
- фъфлената
- фъфлените
- фъфленият
- фъфленото
- фъфлех
- фъфлеха
- фъфлехме
- фъфлехте
- фъфлещ
- фъфлеща
- фъфлещи
- фъфлещо
- фъфлещия
- фъфлещата
- фъфлещите
- фъфлещият
- фъфлещото
- фъфли
- фъфлим
- фъфлиш
- фъфлите
- фъфлил
- фъфлила
- фъфлили
- фъфлило
- фъфлилия
- фъфлилата
- фъфлилите
- фъфлилият
- фъфлилото
- фъфлих
- фъфлиха
- фъфлихме
- фъфлихте
Как се пише фъфля
Грешни изписвания: фъфлиа, въфля, фафля, фъвля
Коренът на думата е фъфл-. Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я. При спрягане (3 л. мн.ч.) се запазва -ят (фъфлят), тъй като е от първо спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателна
Звукоподражателен произход, имитиращ неясния звук при говор с липсващи зъби или говорен дефект.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фъфля неразбираемо
- започвам да фъфля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.