хабилитация
[xɐbiliˈtatsijɐ]
хабилитация значение:
Какво е хабилитация? Процедура за придобиване на право да се заема по-висока академична длъжност (доцент или професор) във висше училище или научна организация, обикновено свързана със защита на научен труд.
1. (Образование / Наука) Процедура за придобиване на право да се заема по-висока академична длъжност (доцент или професор) във висше училище или научна организация, обикновено свързана със защита на научен труд.
2. (Образование / Наука) Самият научен труд, представен за този процес (рядка употреба).
- Ударение
- хабилита̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ха-би-ли-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- хабилитации
Примери за използване на хабилитация
(Образование / Наука)
- Предстои му хабилитация за професор до края на годината.
- Успешната хабилитация изисква значителен брой публикации в реферирани списания.
(Образование / Наука)
- Тя предаде своята хабилитация за рецензиране.
Синоними на хабилитация
Как се пише хабилитация
Грешни изписвания: абилитация, хабилитацйя, хъбилитация, хабйлитация, хабилйтация, хабилитъция
Думата започва с х (от лат. habilis). Завършва на -ия, като при членуване се пише -ията.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:habilitatio
От средновековен латински habilitatio (пригодност, правоспособност), произлизащо от habilitas (способност) и habilis (годен, удобен). В академичния контекст термина навлиза под влияние на немската система (Habilitation).
Употреба
Чести словосъчетания:
- процедура по хабилитация
- предстояща хабилитация
- двойна хабилитация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
