хайка
[ˈxajkə]
хайка значение:
Какво е хайка? Групов лов чрез обграждане и подгонване на дивеча към мястото, където са застанали ловците.
1. (Лов) Групов лов чрез обграждане и подгонване на дивеча към мястото, където са застанали ловците.
2. (Общество/Полиция) Организирано преследване на хора (престъпници, бегълци) от властите или от група хора.
3. (Разговорно/Пряко) Глутница (най-често вълци); група, която действа заедно (често с негативен оттенък).
- Ударение
- ха̀йка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хай-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- хайки
Примери за използване на хайка
(Лов)
- Ловната дружинка организира хайка за вълци.
- В гората се чуваха виковете на хората от хайката.
(Общество/Полиция)
- Полицията предприе мащабна хайка за залавяне на избягалите затворници.
- Пътна полиция прави хайка за пияни шофьори по празниците.
(Разговорно/Пряко)
- Цяла хайка вълци нападна стадото през нощта.
Синоними на хайка
Как се пише хайка
Грешни изписвания: хаика, хъйка
Пише се с й след гласната а, за да образува дифтонг.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:hay
Вероятно от турското възклицание 'hay' (вик за подкарване на добитък или в лов) или свързано с 'hayta' (разбойник), възприето в българския като организирано преследване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хайка за вълци
- полицейска хайка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
