хармоника
[xɐrˈmɔnikɐ]
хармоника значение:
Какво е хармоника? Малък духов музикален инструмент с метални езичета, на който се свири чрез вдишване и издишване на въздух с уста.
1. (музика) Малък духов музикален инструмент с метални езичета, на който се свири чрез вдишване и издишване на въздух с уста.
2. (техника) Начин на сгъване на материя (хартия, плат, кожа) на гънки, подобно на меха на акордеон.
- Ударение
- хармо̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хар-мо-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- хармоники
Примери за използване на хармоника
(музика)
- Блус музикантът извади своята устна хармоника и започна да свири.
- Подарихме му хармоника за рождения ден.
(техника)
- Врата тип хармоника е подходяща за малки помещения.
- Автобусът беше съчленен, с връзка тип хармоника по средата.
Синоними на хармоника
Как се пише хармоника
Грешни изписвания: хармуника, хърмоника, хармонйка
Пише се с о (хармоника), проверимо чрез сродната дума „хармония“.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἁρμονικός (harmonikos)
Чрез латински (harmonica) и немски/френски. Първоначално означаващо „хармоничен“, „музикален“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- устна хармоника
- врата хармоника
- свиря на хармоника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
