хафиф
[xɐˈfif]
хафиф значение:
Какво е хафиф? Лек, несериозен, безгрижен; нещо, което се прави без напрежение или се възприема без притеснение.
1. (разговорно) Лек, несериозен, безгрижен; нещо, което се прави без напрежение или се възприема без притеснение.
- Ударение
- хафѝф
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- ха-фиф
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
Примери за използване на хафиф
(разговорно)
- Той е хафиф човек, не взема нищо присърце.
Как се пише хафиф
Грешни изписвания: хавиф, хъфиф, хафйф, хафив
Думата се пише с две букви ф – в средата и в края.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:hafif
Заемка от турски език, означаваща 'лек', 'тежък', 'безгрижен'. В българския навлиза през периода на османското владичество.
Употреба
Фразеологизми:
- карам я на хафиф
- удрям го на хафиф
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
