хиацинт
[xiɐˈt͡sint]
хиацинт значение:
Какво е хиацинт? Луковично растение от семейство Аспержови (в по-стари класификации Кремови) с ароматни цветове, събрани в гроздовидно съцветие; зюмбюл.
1. (ботаника) Луковично растение от семейство Аспержови (в по-стари класификации Кремови) с ароматни цветове, събрани в гроздовидно съцветие; зюмбюл.
2. (минералогия) Скъпоценен камък, червеникаво-оранжева разновидност на минерала циркон.
- Ударение
- хиацѝнт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хи-а-цинт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хиацинти
Примери за използване на хиацинт
(ботаника)
- В градината цъфтяха бели и лилави хиацинти.
(минералогия)
- Пръстенът беше украсен с рядък хиацинт.
Синоними на хиацинт
Как се пише хиацинт
Грешни изписвания: хияцинт, хйацинт, хиъцинт, хиацйнт
След гласната 'и' се пише 'а', а не 'я', тъй като думата е от чужд произход (латинизъм/грецизъм).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:hyakinthos
От старогръцки Ὑάκινθος (Hyakinthos) – име на митологичен герой, от чиято кръв според легендата е поникнало цветето.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
