хипостаза
[xipoˈstazɐ]
хипостаза значение:
Какво е хипостаза? В християнската догматика: едно от трите лица на Светата Троица (Бог Отец, Бог Син и Свети Дух), разглеждано като конкретна проява на божествената същност.
1. (теология) В християнската догматика: едно от трите лица на Светата Троица (Бог Отец, Бог Син и Свети Дух), разглеждано като конкретна проява на божествената същност.
2. (медицина) Застой на кръв и лимфа в по-ниско разположените части на тялото или органите вследствие на гравитацията при отслабена сърдечна дейност или продължително лежане.
3. (философия) Приписване на самостоятелно, реално съществуване на абстрактни понятия или свойства.
- Ударение
- хипоста́за
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хи-по-ста-за
- Род
- женски
- Мн. число
- хипостази
Примери за използване на хипостаза
(теология)
- Учението за трите ипостаси е централно в православието.
- Христос се разглежда като втората хипостаза на Троицата.
(медицина)
- При залежаване на пациента се развива белодробна хипостаза.
(философия)
- Платоновите идеи са вид хипостаза на понятията.
Синоними на хипостаза
Как се пише хипостаза
Грешни изписвания: хипостаса, ипостаза, хйпостаза, хипустаза, хипостъза
В богословския контекст често се среща и формата ипостас или ипостаса, но в медицинския и общия научен език се използва формата с 'х' – хипостаза.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ὑπόстаσις (hypostasis)
От гръцкото 'hupostasis', означаващо буквално 'под-стоящо', 'основа', 'същност'. Влиза в употреба основно чрез християнското богословие и медицинската терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- божествена хипостаза
- трушна хипостаза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
