Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хленча

[ˈxlɛnt͡ʃa]

хленча значение:

Какво е хленча? Плача тихо, с накъсани звуци; издавам жални звуци на недоволство.

1. (пряко) Плача тихо, с накъсани звуци; издавам жални звуци на недоволство.
2. (преносно) Оплаквам се досадно и настойчиво от състоянието си или от обстоятелствата.
Ударение
хлѐнча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
хлен-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хленча

(пряко)
  • Детето започна да хленчи за играчката.
  • Кучето хленчеше пред вратата, искайки да излезе.
(преносно)
  • Спри да хленчиш и намери решение на проблема!
  • Тя постоянно хленчи, че няма пари.

Антоними на хленча

Как се пише хленча

Грешни изписвания: хлинча

Пише се с е в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:Звукоподражателен
Звукоподражателен произход, наподобяващ звуците при тихо плачене или мрънкане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно хленча
  • хленча за пари
  • хленча жално

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.