Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хранилник

[xraˈnilnik]

хранилник значение:

Какво е хранилник? Тръбест мускулест орган, през който храната преминава от устната кухина към стомаха; хранопровод.

1. (анатомия/архаично) Тръбест мускулест орган, през който храната преминава от устната кухина към стомаха; хранопровод.
2. (зоология/ентомология) Разширение на хранопровода при някои насекоми и птици, служещо за временно съхранение на храна (гуша).
3. (бита/диалектно) Място, долап или съд за съхранение на храна.
Ударение
хранѝлник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хра-нил-ник
Род
мъжки
Мн. число
хранилници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хранилник

(анатомия/архаично)
  • Кост заседна в хранилника на животното.
(зоология/ентомология)
  • Пчелите събират нектар в своя меден хранилник.
(бита/диалектно)
  • Баба извади сиренето от стария хранилник.

Как се пише хранилник

Грешни изписвания: хрънилник, хранйлник, хранилнйк

Пише се с и в суфикса -илник, характерен за съществителни, произлизащи от глаголи (храня).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:храня + -ил- + -ник
От глагола 'храня' с наставки, оформящи име на място или орган. Исторически и диалектно засвидетелствана форма.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.