хрантутя
[xranˈtutʲɐ]
хрантутя значение:
Какво е хрантутя? Давам храна и подслон на някого; грижа се за препитанието на някого (често с оттенък на неодобрение, че лицето е готованец).
1. (разговорно) Давам храна и подслон на някого; грижа се за препитанието на някого (често с оттенък на неодобрение, че лицето е готованец).
- Ударение
- хранту̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- хран-ту-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изхрантутя
Примери за използване на хрантутя
(разговорно)
- Цял живот го хрантутя, а той една стотинка не е изкарал.
- Родителите му го хрантутят, въпреки че е на трийсет години.
Как се пише хрантутя
Грешни изписвания: хрантута, хрантотя, хрънтутя
Глаголите от II спрежение в 1 л. ед.ч. завършват на -я или -а (ако предходната съгласна е шушкава). В случая правилното окончание е -я.
Етимология
Произход:Български / Гръцки (вероятна хибридна форма)
Оригинална дума:храна / χορταίνω
Думата е с експресивен характер. Вероятна кръстоска между корена на 'храна' и гръцкия глагол 'χορταίνω' (насищам се, наяждам се). В народния език думата придобива пейоративен смисъл за издържане на някого, който не полага труд.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хрантутя цяла рода
- хрантутя готованец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
