храча
[ˈxrat͡ʃɐ]
храча значение:
Какво е храча? Изхвърлям секрет (храчка) от дихателните пътища през устата.
1. (физиология) Изхвърлям секрет (храчка) от дихателните пътища през устата.
- Ударение
- хра̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- хра-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изхрача
Примери за използване на храча
(физиология)
- Болният храчеше кръв.
- Не е възпитано да се храчи на улицата.
Синоними на храча
Как се пише храча
Грешни изписвания: храче, храчя, хръча
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (аз храча), а в 3 л. мн.ч. е -ат (те храчат).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*xarkati
Звукоподражателен произход. Сродна с литовското šarkšti (стържа) и латвийското širkhu (храчка). Коренът имитира звука при прочистване на гърлото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- храча кръв
- храча огън
Фразеологизми:
- храча в лицето на някого
- плюя и храча
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
