Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хребетче

[ˈxrɛbɛtt͡ʃɛ]

хребетче значение:

Какво е хребетче? Малко планинско възвишение, нисък или къс рид.

1. (география) Малко планинско възвишение, нисък или къс рид.
2. (анатомия/биология) Малък изпъкнал ръб върху кост, орган или растение.
Ударение
хрѐбетче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хре-бет-че
Род
среден
Мн. число
хребетчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хребетче

(география)
  • Пътеката минаваше през каменистото хребетче.
(анатомия/биология)
  • Върху листата на растението се забелязваше тънко хребетче.

Синоними на хребетче

Антоними на хребетче

Как се пише хребетче

Грешни изписвания: хребече, хребетчи
При образуване на умалителни съществителни от мъжки род, завършващи на съгласна, се добавя наставка '-че'. Съгласната 'т' от корена се запазва пред 'ч'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хрьбьтъ
Умалителна форма на 'хребет', произлизаща от общославянския корен за гръбнак, възвишение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • планинско хребетче
  • скалисто хребетче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.