Dumite-BG – онлайн речник за българския език

християнче

[xristiˈjant͡ʃe]

християнче значение:

Какво е християнче? Дете, което принадлежи към християнската вяра; малък християнин.

1. (пряко) Дете, което принадлежи към християнската вяра; малък християнин.
2. (разговорно/гальовно) Добро, кротко и невинно дете.
Ударение
христия̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хрис-ти-ян-че
Род
среден
Мн. число
християнчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на християнче

(пряко)
  • Всяко християнче знае молитвата 'Отче наш'.
  • Бабата водеше внучето си, малко християнче, всяка неделя на църква.
(разговорно/гальовно)
  • Гледай го какво е мило християнче.

Синоними на християнче

Антоними на християнче

Как се пише християнче

Грешни изписвания: христианче, христянче, хрйстиянче, христйянче
Пише се с я (променливо я) след мека съгласна и пред твърда сричка, съгласно корена 'християн-'. Запазва се правописа на основната дума 'християнин'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:християнин
Умалителна форма на съществителното 'християнин', образувана с наставката '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малко християнче
  • българско християнче
Фразеологизми:
  • аз съм българче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.