Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хубавец

[xubɐvɛt͡s]

хубавец значение:

Какво е хубавец? Мъж с красива външност; красив човек.

1. (пряко) Мъж с красива външност; красив човек.
2. (иронично) Човек, който е извършил нещо нередно или глупаво; нехранимайко.
Ударение
хубавѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ху-ба-вец
Род
мъжки
Мн. число
хубавци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хубавец

(пряко)
  • Тя се омъжи за един висок хубавец от съседното село.
(иронично)
  • Виж го тоя хубавец как е паркирал на тротоара!
  • Голям хубавец излезе, излъга всички ни.

Синоними на хубавец

Антоними на хубавец

Как се пише хубавец

Грешни изписвания: хобавец, хубъвец
В множествено число гласната е изпада: хубавци (не хубавеци).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Произлиза от прилагателното 'хубав' с добавяне на продуктивната наставка '-ец' за образуване на съществителни имена за лица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям хубавец
  • писан хубавец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.