хулник
[ˈxuɫnik]
хулник значение:
Какво е хулник? Човек, който изрича хули; който сквернослови или обижда нещо свещено или уважавано.
1. (книжовно/религиозно) Човек, който изрича хули; който сквернослови или обижда нещо свещено или уважавано.
- Ударение
- ху̀лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хул-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хулници
Примери за използване на хулник
(книжовно/религиозно)
- Заради дръзките си думи срещу църквата, той беше обявен за хулник.
- Не бъди хулник на традициите, които са ни съхранили.
Синоними на хулник
Как се пише хулник
Грешни изписвания: холник, хулнйк
Коренът е хул- (от хула), пише се с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хула
Произлиза от съществителното *хула* + наставка за деец *-ник*.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
