Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хърбав

[ˈxɤrbɐf]

хърбав значение:

Какво е хърбав? За човек или животно – който е много слаб, измършавял, с изпъкнали кости.

1. (разговорно) За човек или животно – който е много слаб, измършавял, с изпъкнали кости.
2. (преносно) Който е стар, окаян, безсилен или незначителен.
Ударение
хъ'рбав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хър-бав
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
хърбави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хърбав

(разговорно)
  • В двора влезе едно хърбаво куче и се сви до оградата.
  • Беше станал хърбав и бледен след дългото боледуване.
(преносно)
  • Какви са тия хърбави домати, дето си купил?
  • Хърбава работа излезе този ремонт.

Антоними на хърбав

Как се пише хърбав

Грешни изписвания: харбав, хърбаф, хърбъв
Пише се с „ъ“ в корена и „в“ накрая (проверка: хърбави).

Етимология

Произход:Български диалект
Оригинална дума:неясен
Вероятно сродна с 'хърба' (старо, слабо животно; дрипа) и диалектното 'хърбел' (гръбнак, кокал). Свързва се с идеята за неравност, старост и слабост.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.