хъркане
[ˈxɤrkɐnɛ]
хъркане значение:
Какво е хъркане? Издаване на специфичен, обикновено дрезгав и вибриращ звук при дишане по време на сън, причинен от вибрации на меките тъкани в горните дихателни пътища.
1. (физиология) Издаване на специфичен, обикновено дрезгав и вибриращ звук при дишане по време на сън, причинен от вибрации на меките тъкани в горните дихателни пътища.
- Ударение
- хъ̀ркане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хър-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- хъркания
Примери за използване на хъркане
(физиология)
- Силното хъркане на съквартиранта не ми позволи да заспя цяла нощ.
- Лекарят препоръча изследване, тъй като хъркането може да е симптом на сънна апнея.
Как се пише хъркане
Грешни изписвания: харкане, хъркъне
Пише се с ъ в корена (хърк-). Завършва на -не като отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*хъркати
Звукоподражателен произход (ономатопея), наподобяващ издавания звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно хъркане
- нощно хъркане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
