Dumite-BG – онлайн речник за българския език

цариче

[t͡sɐri'tʃɛ]

цариче значение:

Какво е цариче? Многогодишно тревисто растение (Alchemilla vulgaris) от семейство Розоцветни, използвано в народната медицина; шапиче.

1. (ботаника) Многогодишно тревисто растение (Alchemilla vulgaris) от семейство Розоцветни, използвано в народната медицина; шапиче.
2. (пряко) Малък цар или син на цар (в приказен или ироничен контекст).
Ударение
цари'че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ца-ри-че
Род
среден
Мн. число
царичета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цариче

(ботаника)
  • Баба набра стръкчета цариче за лечебен чай.
  • Листата на царичето събират сутрешната роса в красиви капки.
(пряко)
  • В пиесата ролята на малкото цариче се играеше от дете.

Как се пише цариче

Грешни изписвания: царичи, църиче, царйче
Думата завършва на (суфикс -че/иче за среден род).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цар/царица
Думата има два произхода според значението: 1. Умалително от 'цар' или 'царица' с наставка '-че'. 2. Калка или народно наименование за растението, свързано с лечебните му ('царски') свойства.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • билка цариче
  • чай от цариче
  • полско цариче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.