Dumite-BG – онлайн речник за българския език

царстване

[ˈt͡sarstvɐnɛ]

царстване значение:

Какво е царстване? Периодът, през който даден владетел (цар) е на власт; самото упражняване на царската власт.

1. (история) Периодът, през който даден владетел (цар) е на власт; самото упражняване на царската власт.
2. (преносно) Период на господство или доминация на някакво явление, мода или идея.
Ударение
ца̀рстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цар-ства-не
Род
среден
Мн. число
царствания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на царстване

(история)
  • По време на дългото му царстване държавата просперира.
  • Царстването на Симеон Велики е Златен век за българската книжнина.
(преносно)
  • Това беше краят на царстването на диското.

Как се пише царстване

Грешни изписвания: царствуване, църстване, царствъне
Образувано от съществителното 'царство' или глагола 'царствам'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Caesar
Чрез старобългарски 'цѣсарь'. Думата 'цар' произлиза от римското родово име Caesar (Цезар), превърнало се в титла.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълголетно царстване
  • успешно царстване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.