целесъобразност
[t͡sɛlɛsɐoˈbraznost]
целесъобразност значение:
Какво е целесъобразност? Качество на нещо, което е съобразено с поставена цел; пригодност, разумност и практическа полезност.
1. (общо) Качество на нещо, което е съобразено с поставена цел; пригодност, разумност и практическа полезност.
2. (философия) Принцип на организираност и насоченост на процесите към определен краен резултат или цел (телеология).
- Ударение
- целесъобра́зност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-ле-съ-об-раз-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на целесъобразност
(общо)
- Икономическата целесъобразност на проекта беше подложена на съмнение.
- В действията му липсваше всякаква целесъобразност.
(философия)
- Кант разглежда понятието за природна целесъобразност в своята 'Критика на способността за съждение'.
Синоними на целесъобразност
Антоними на целесъобразност
Как се пише целесъобразност
Грешни изписвания: целесъбразност, целесуобразност, целесаобразност, целесъубразност, целесъобръзност, целесъобразнуст
Думата е сложна и се пише слято. Съединителната гласна е -е- (цел-е-съобразност).
Етимология
Произход:Руски / Немски
Оригинална дума:целесообразность / Zweckmäßigkeit
Калка (буквален превод по части) от руската дума 'целесообразность', която от своя страна е калка на немската 'Zweckmäßigkeit'. Съставена е от корените 'цел' и 'съобразен' (който се съобразява, подхожда).
Употреба
Чести словосъчетания:
- икономическа целесъобразност
- политическа целесъобразност
- принцип на целесъобразност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
