целеуказание
[t͡sɛlɛukaˈzaniɛ]
- Ударение
- целеуказàние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-ле-у-ка-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- целеуказания
Как се пише целеуказание
Грешни изписвания: целоуказание, цел-указание, целеоказание, целеукъзание, целеуказъние, целеуказанйе
Сложни съществителни със съединителна гласна -е- (след меки съгласни или 'л' пред мека гласна) се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цел + указвам
Съставено от 'цел' и отглаголното съществително 'указание' (от указвам), свързани със съединителна гласна 'е'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- автоматично целеуказание
- система за целеуказание
- получавам целеуказание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
