целокупен
[t͡sɛloˈkupɛn]
- Ударение
- целоку'пен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- це-ло-ку-пен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- целокупни
Как се пише целокупен
Грешни изписвания: цялокупен, целукупен, целокопен
Сложни прилагателни имена, чиято първа основа е цел- (от 'цял', но с редукция или промяна на ятовата гласна в съединителната позиция или под руско влияние), се пишат с 'е' – целесъобразен, целокупен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ + купъ
Сложна дума, образувана от старобългарските корени за 'цял' (цѣлъ) и 'куп' (купъ - съвкупност, множество). Думата се развива в книжовния език със значение на общност и неделимост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- целокупен народ
- целокупна България
- целокупно творчество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
