Енциклопедия на българския език

целокупност

[t͡sɛloˈkupnost]
Ударение
целоку̀пност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
це-ло-куп-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Как се пише целокупност

Въпреки че произлиза от цял, съединителната гласна е -о-, а коренът претърпява промяна на променливото 'я' в 'е' (тъй като не е под ударение в тази позиция при словообразуването).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цял + куп
Сложна дума, съставена от основите на 'цял' и 'куп' (събиране на едно място), свързани със съединителна гласна '-о-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • териториална целокупност
  • в своята целокупност