Dumite-BG – онлайн речник за българския език

цербер

[t͡sɛrbɛr]

цербер значение:

Какво е цербер? Триглаво куче чудовище от древногръцките митове, което пази входа на ада, за да не излизат мъртвите.

1. (митология) Триглаво куче чудовище от древногръцките митове, което пази входа на ада, за да не излизат мъртвите.
2. (преносно) Зъл, свиреп и безмилостен пазач или вахтер, който стриктно следи за реда.
Ударение
це'рбер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цер-бер
Род
мъжки
Мн. число
цербери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цербер

(митология)
  • Херкулес трябвало да укроти страшния Цербер като един от своите подвизи.
(преносно)
  • Портиерът беше истински цербер и не пускаше никого без пропуск.
  • Тя се държеше като цербер с новите служители.

Синоними на цербер

Как се пише цербер

Пише се с малка буква, когато се използва в общ смисъл (нарицателно), и с главна, когато се визира митологичният персонаж.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Kerberos
От древногръцката митология, името на триглавото куче, пазещо входа на подземното царство на Хадес.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.