цитатничество
[t͡siˈtatnit͡ʃɛstvo]
цитатничество значение:
Какво е цитатничество? Прекалена, механична употреба на цитати в устна или писмена реч, често прикриваща липсата на собствени мисли и оригиналност.
1. (литературознание / публицистика) Прекалена, механична употреба на цитати в устна или писмена реч, често прикриваща липсата на собствени мисли и оригиналност.
- Ударение
- цита'тничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ци-тат-ни-чест-во
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на цитатничество
(литературознание / публицистика)
- Статията му страда от сухо цитатничество и липса на личен анализ.
- Академичното цитатничество понякога замества реалните научни приноси.
Синоними на цитатничество
Как се пише цитатничество
Грешни изписвания: цитадничество, цитатничесво, цйтатничество, цитътничество, цитатнйчество, цитатничеству
Думата се пише с т (от цитат) и завършва на наставката -ство.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:citato
Произлиза от съществителното 'цитат' (от лат. citato - призовавам, цитирам) + българската наставка за абстрактни съществителни '-ничество', обозначаваща качество или практика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сухо цитатничество
- безмислено цитатничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
