чайник
[ˈt͡ʃajnik]
чайник значение:
Какво е чайник? Съд с дръжка и чучур, използван за запарване на чай или (по-рядко в съвременния език) за кипване на вода.
1. (бит) Съд с дръжка и чучур, използван за запарване на чай или (по-рядко в съвременния език) за кипване на вода.
- Ударение
- чàйник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чай-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чайници
Примери за използване на чайник
(бит)
- Тя постави порцелановия чайник с ароматна билка на масата.
- Водата в металния чайник бързо завря на котлона.
Как се пише чайник
Грешни изписвания: чаиник, чъйник, чайнйк
Думата се пише с й, тъй като се образува от корена чай. Проверка: формата за множествено число е чайници (чува се ясно).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:чайник
Заемка от руски език, образувана от „чай“ (китайски произход „cha“) и наставката за оръдия на труда или съдове „-ник“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- порцеланов чайник
- електрически чайник
- чайник за запарване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
