Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чародеец

[t͡ʃɐroˈdɛɛt͡s]

чародеец значение:

Какво е чародеец? Лице, което владее магия и може да прави вълшебства.

1. (митология/приказки) Лице, което владее магия и може да прави вълшебства.
2. (преносно/поетично) Човек с изключително обаяние или талант, който възхищава другите (напр. в изкуството).
Ударение
чародѐец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ча-ро-де-ец
Род
мъжки
Мн. число
чародейци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чародеец

(митология/приказки)
  • Старият чародеец размахна жезъла си и бурята утихна.
  • В приказката злият чародеец превърна принца в жаба.
(преносно/поетично)
  • Той беше истински чародеец на словото.

Как се пише чародеец

Грешни изписвания: чародей, чуродеец, чъродеец, чарудеец
В единствено число думата завършва на -еец. Формата чародей е дублетна или остаряла основна форма, но чародеец е съвременната продуктивна форма за деятел.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чародѣи
Сложна дума, съставена от 'чар' (магия, заклинание) и глаголната основа 'дей' (от 'дялам', правя/действам). Буквално 'този, който прави магии'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъл чародеец
  • велик чародеец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.