часовниче
[t͡ʃɐˈsɔvnit͡ʃɛ]
часовниче значение:
Какво е часовниче? Едногодишно или двугодишно тревисто растение от род Erodium, чиито плодове при узряване се навиват спираловидно, наподобявайки часовникова стрелка.
1. (ботаника) Едногодишно или двугодишно тревисто растение от род Erodium, чиито плодове при узряване се навиват спираловидно, наподобявайки часовникова стрелка.
2. (пряко) Малък часовник (умалително).
- Ударение
- часо̀вниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ча-сов-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- часовничета
Примери за използване на часовниче
(ботаника)
- По поляната цъфтеше обикновено часовниче.
(пряко)
- Подариха ѝ златно часовниче за ръката.
Как се пише часовниче
Грешни изписвания: чесовниче, чъсовниче, часувниче, часовнйче
Пише се с а в първата сричка (от час) и о във втората.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:часовник
Умалителна форма на 'часовник', която е калка или производна от 'час' (време).
Употреба
Чести словосъчетания:
- цикутово часовниче
- ръчно часовниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
