чекатчия
[t͡ʃɛkɐtˈt͡ʃijɐ]
чекатчия значение:
Какво е чекатчия? Човек, който стои на пост, дебне в засада или пази определен проход; често се употребява за хайдутин или разбойник, който причаква жертвите си.
1. (исторически) Човек, който стои на пост, дебне в засада или пази определен проход; често се употребява за хайдутин или разбойник, който причаква жертвите си.
2. (железопътен транспорт (остар.)) Кантонер; служител, който обхожда и проверява железопътните линии (от „чакане“ на влака или „чук“ – във връзка с проверката на релсите, макар етимологията с „чака“ да е водеща).
- Ударение
- чекатчѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- че-кат-чи-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чекатчии
Примери за използване на чекатчия
(исторически)
- Старият чекатчия знаеше всяка пътека в гората и никой не можеше да премине незабелязан.
(железопътен транспорт (остар.))
- Чекатчията подаде сигнал със своето фенерче, че линията е чиста.
Синоними на чекатчия
Как се пише чекатчия
Грешни изписвания: чакатчия, чекачия, чекътчия, чекатчйя
Думата произлиза от корена чек- (диалектно за 'чак-') и наставката -чия.
Етимология
Произход:Български / Турски
Оригинална дума:чека + -чия
Хибридна дума, съставена от диалектния български глагол „чека“ (чака) и турската наставка за професия или деец „-чия“. Първоначално означава човек, който дебне или чака (на пусия).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
