челник
[ˈt͡ʃɛɫnik]
челник значение:
Какво е челник? Осветително тяло (фенер), което се закрепва на челото с ластик или каишка, за да останат ръцете свободни.
1. (техника/туризъм) Осветително тяло (фенер), което се закрепва на челото с ластик или каишка, за да останат ръцете свободни.
2. (етнография/животновъдство) Част от юздата или сбруята на коня, която минава през челото.
3. (остаряло/история) Водач, предводител (човек, който стои начело).
- Ударение
- че'лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чел-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- челници
Примери за използване на челник
(техника/туризъм)
- Миньорите включиха своите челници, преди да влязат в тунела.
- За нощния преход в планината задължително ти трябва челник.
(етнография/животновъдство)
- Челникът на коня беше украсен с пискюли.
(остаряло/история)
- Той беше челник на дружината.
Синоними на челник
Как се пише челник
Грешни изписвания: Челнйк
Пише се с е (от чело).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чело
Производна от думата 'чело' (предна част на главата) + наставка за предмет или деец *-ник*. Коренът *чело* е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- миньорски челник
- LED челник
- слагам челник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
