чело
[t͡ʃɛˈlɔ]
чело значение:
Какво е чело? Горната предна част на главата на човек, разположена между веждите и началото на косата.
1. (анатомия) Горната предна част на главата на човек, разположена между веждите и началото на косата.
2. (преносно) Предната, водеща част на обект, строй или колона.
- Ударение
- чело̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- че-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- чела
Примери за използване на чело
(анатомия)
- Той избърса потта от челото си.
- Има високо чело, което се счита за признак на интелигентност.
(преносно)
- Командирът застана на чело на войската.
- В челото на класирането излезе новият отбор.
Как се пише чело
Грешни изписвания: чило, челу
Думата се пише с 'е'. Проверява се с формата за множествено число под ударение: чѐла.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*čelo
Стара славянска дума със значение 'предна, горна част'. Сродна с литовското 'kelys' (коляно) и латинското 'celsus' (висок), произлизащи от индоевропейския корен *kel- (издигам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- високо чело
- бръчкам чело
- на чело на
Фразеологизми:
- удрям си челото
- с открито чело
- удрям чело в земята
- пише му го на челото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
