черковница
[t͡ʃɛrˈkɔvnit͡sɐ]
черковница значение:
Какво е черковница? Старинно название за богослужебна книга; църковна книга.
1. (история) Старинно название за богослужебна книга; църковна книга.
2. (диалектна дума) Малка църква, параклис или църковна сграда.
- Ударение
- черко̀вница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чер-ков-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- черковници
Примери за използване на черковница
(история)
- В стария долап на дядо поп имаше прашна черковница със сребърен обков.
(диалектна дума)
- Селяните събраха пари да вдигнат малка черковница в края на селото.
Как се пише черковница
Грешни изписвания: църковница, черкувница, черковнйца
Думата се пише с е – черковница, произлизаща от дублетната форма черква.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:черква
Произлиза от съществителното 'черква' (църква) с наставка '-ница'. Думата е архаизъм и се среща предимно във възрожденската литература и диалектите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стара черковница
- ръкописна черковница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
