чернота
[t͡ʃɛrnoˈta]
чернота значение:
Какво е чернота? Качеството на това, което е черно; черен цвят.
1. (пряко) Качеството на това, което е черно; черен цвят.
2. (преносно) Мрачност, тъга, безнадеждност или душевна поквара.
- Ударение
- чернотà
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чер-но-та
- Род
- женски
- Мн. число
- черноти
Примери за използване на чернота
(пряко)
- Чернотата на нощното небе беше прорязана от светкавица.
- Боята се отличаваше с дълбока чернота.
(преносно)
- В душата му се настани тежка чернота след загубата.
- Той описваше света с песимизъм и чернота.
Синоними на чернота
Как се пише чернота
Грешни изписвания: чернута
Думата се пише с 'о' във втората сричка (под ударение е 'а', но коренът е 'черн-о').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чрънъ
Образувано от прилагателното 'черен' + наставка '-ота' за образуване на абстрактни съществителни, означаващи качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока чернота
- бездна чернота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
