Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чесън

[ˈt͡ʃɛsɐn]

чесън значение:

Какво е чесън? Многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae), род Лук (Allium), със специфична остра миризма.

1. (ботаника) Многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae), род Лук (Allium), със специфична остра миризма.
2. (кулинария) Луковицата на това растение, разделена на скилидки, използвана като подправка или храна, както и стъблата му в зелено състояние.
Ударение
чèсън
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
че-сън
Род
мъжки
Мн. число
чесъни (рядко, за видове)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чесън

(ботаника)
  • В градината засадиха лехи с зимен чесън.
(кулинария)
  • Счукайте две скилидки чесън и ги добавете към киселото мляко.

Синоними на чесън

Как се пише чесън

Грешни изписвания: чесънът, чесъна, чесан
Думата съдържа „подвижно ъ“. При членуване и формиране на множествено число гласната „ъ“ изпада: чесънчеснът (членувано), чесна (непълен член).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*česnъ
Произлиза от праславянската форма *česnъ, която е свързана с глагола *česati (чеша, дера, цепя). Първоначалното значение е „разцепен, разделен на части“, което се отнася до съставните скилидки на луковицата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скилидка чесън
  • стар чесън
  • пресен чесън
  • див чесън
Фразеологизми:
  • мирише на чесън
  • бегам като дявол от тамян (и чесън)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.