Dumite-BG – онлайн речник за българския език

четириъгълник

[tʃɛtiriˈɤɡɐlnik]

четириъгълник значение:

Какво е четириъгълник? Равнинна геометрична фигура, ограничена от четири пресичащи се прави (страни), които образуват четири вътрешни ъгъла.

1. (Геометрия) Равнинна геометрична фигура, ограничена от четири пресичащи се прави (страни), които образуват четири вътрешни ъгъла.
2. (Пряко) Предмет или пространство с такава форма.
Ударение
четириъ̀гълник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
че-ти-ри-ъ-гъл-ник
Род
мъжки
Мн. число
четириъгълници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на четириъгълник

(Геометрия)
  • Квадратът и ромбът са видове четириъгълник.
  • Сборът на ъглите в един четириъгълник е 360 градуса.
(Пряко)
  • Дворът имаше формата на неправилен четириъгълник.

Антоними на четириъгълник

Как се пише четириъгълник

Грешни изписвания: четериъгълник, четиръгълник, четйриъгълник, четирйъгълник, четириагълник, четириъгалник, четириъгълнйк
Пише се слято. В средата на думата се запазва гласната и от числителното (четири) и се използва ъ за корена 'ъгъл'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:четири + ъгъл
Калка (буквален превод) от латинското 'quadrangulum' или старогръцкото 'tetragonon'. Образувано от 'четири' + 'ъгъл' + наставка '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правилен четириъгълник
  • вписан четириъгълник
  • описан четириъгълник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.