четник
[ˈtʃɛtnik]
четник значение:
Какво е четник? Участник в чета. Бунтовник, въстаник, революционер. Може да се използва и като прилагателно: че`тнически - отнасящо се до чета или че`тници. че`тническа - ж. р. на че`тнически. че`тническо - ср. р. на че`тнически. че`тнически - мн. р. на че`тнически.
1. Участник в чета. Бунтовник, въстаник, революционер. Може да се използва и като прилагателно: че`тнически - отнасящо се до чета или че`тници. че`тническа - ж. р. на че`тнически. че`тническо - ср. р. на че`тнически. че`тнически - мн. р. на че`тнически.
- Ударение
- чѐтник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чет-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- четници
Форми на думата четник 4
- четника
- четници
- четникът
- четниците
Как се пише четник
Грешни изписвания: четнек, четнйк
Пише се с е в корена (от чета).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чета
Производна дума от 'чета' (военен отряд) с наставка '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Ботев четник
- Хаджидимитров четник
- паметник на четника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.