Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чий

[tʃij]

чий значение:

Какво е чий? Въпросително местоимение за притежание: на кого принадлежи даден обект.

1. (общо) Въпросително местоимение за притежание: на кого принадлежи даден обект.
2. (общо) Относително местоимение, което въвежда подчинено изречение и показва притежание.
Ударение
чѝй
Част на речта
местоимение
Сричкоделение
чий
Род
мъжки
Мн. число
чии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чий

(общо)
  • Чий е този чадър?
  • Не знам чий е редът.
(общо)
  • Човекът, чийто (чий + то) глас чух, беше непознат.
  • Това е писателят, чий роман чета в момента.

Синоними на чий

Как се пише чий

Грешни изписвания: чи
Думата завършва на й в мъжки род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чии
Наследник на праславянското *čьjь, от индоевропейския въпросителен корен *kʷi- / *kʷo-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чий го дириш
Фразеологизми:
  • чий го дириш там

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.