Енциклопедия на българския език

чинен

[ˈtʃinɛn]

чинен значение:

Какво е чинен? Който е направен, извършен или сторен. Често се среща в народното творчество или архаични текстове.

1. (остаряло) Който е направен, извършен или сторен. Често се среща в народното творчество или архаични текстове.
2. (диалектно) Който струва нещо, който има стойност (от 'чиня' - струвам).
Ударение
чѝнен
Част на речта
прилагателно име, съкратена форма
Сричкоделение
чи-нен
Род
мъжки
Мн. число
чинени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чинен

(остаряло)
  • Това добро е от него чинено.
  • Няма сторено и чинено, всичко е забравено.
(диалектно)
  • Скъпо чинен подарък.

Как се пише чинен

Грешни изписвания: чинин, чйнен
Пише се с е в наставката за минало страдателно причастие (чинен), тъй като произлиза от глагол на -я (чиня).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинити
Минало страдателно причастие от глагола 'чиня' (правя, върша, струвам). Има общославянски корен, свързан с реда и подредбата (чин).