Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чиновниче

[tʃiˈnɔvnitʃe]

чиновниче значение:

Какво е чиновниче? Малък, млад или начинаещ държавен служител.

1. (пряко) Малък, млад или начинаещ държавен служител.
2. (преносно) Пренебрежително название за администратор без съществена власт или такъв с дребнаво, бюрократично мислене.
Ударение
чино̀вниче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чи-нов-ни-че
Род
среден
Мн. число
чиновничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чиновниче

(пряко)
  • В общината беше постъпило ново, ентусиазирано чиновниче.
(преносно)
  • Някакво дребно чиновниче се опита да ми иска документи за абсурдни неща.

Как се пише чиновниче

Грешни изписвания: чиновнишче, ченовниче, чйновниче, чинувниче, чиновнйче

Думата се пише с и в корена (от чин) и окончава на -че като умалително съществително от среден род.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:чиновник
Умалителна форма на 'чиновник', образувана с българската наставка '-че'. Основната дума произлиза от руското 'чиновник', свързано с 'чин' (ред, порядък, ранг).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребно чиновниче
  • свито чиновниче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.